На 19.12.2018 г. бяха проведени няколко акции по претърсване на адвокатски кантори и жилища на адвокати. Както бе изтъкнато в няколко медии, разследващите не са имали разрешителни за претърсванията, а са се позовали, на това, че са „неотложни действия“, а по-късно са се оправдали, че ставало дума за грешен адрес.
​Напомняме, че съгласно чл. 33 от Закона за адвокатурата книжата, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация на адвокат, младши адвокат или адвокатски сътрудник са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Това се отнася и до кореспонденцията им с техните клиенти. Разговорите им с клиенти не могат да бъдат подслушвани, както и не могат да бъдат разпитвани в никакво процесуално качество.
​Така проведените претърсвания грубо показват закона за адвокатурата, както и инструкциите на главния прокурор за действията, които могат да извършват органите на досъдебното производство по отношение на адвокати. Претърсване на адвокатска кантора или жилище на адвокат могат да бъдат осъществявани само след предварително разрешение от съда. В искането до съда задължително се посочват достатъчно данни, че самият адвокат, а не негов клиент, е участвал в извършване на престъпление. При представяне на протокол за извършено претърсване на адвокатска кантора или жилище на адвокат, в него задължително се отразява това обстоятелство. Освен това за всяко претърсване на адвокатска кантора или жилище задължително следва да бъде предварително уведомен председателят на Висшия адвокатски съвет.
​Българската държава вече е била осъждана за незаконно претърсване на адвокатска кантора и изземване на вещи на адвокат, представляващи нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). По делото Илия Стефанов срещу България Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постановява, че обиск на адвокатска кантора и изземване на всякакви документи и технически средства от нея представлява груба намеса в „личния живот“, „дом“ и „кореспонденция“ по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ. Съдът продължава, че подобна намеса трябва да бъде в съответствие със закона, да преследва легитимна цел и да е необходима в едно демократично общество. Освен това се посочва, че подобни обиски не могат да бъдат в съответствие със закона тъй като адвокатските „материали“, както и кантората и жилището на адвоката са неприкосновени по силата на закона. Единствено след повдигнато обвинение на адвокат за извършено престъпление такава намеса в личния му живот би могла да бъде в съответствие със закона. ЕСПЧ стига и по-далеч като поставя още по-високи изисквания към законността на подобен обиск. Съдът посочва, че в молбата и заповедта за претърсване следва да бъдат специфицирани предметите и документите, които се очаква да бъдат намерени в адвокатската кантора или жилище, и как те ще бъдат от значение за разследването срещу адвоката, а не срещу негов клиент. Съдът продължава, че в заповедта за обиск трябва изрично да бъде посочено дали неприкосновените вещи на адвоката могат да бъдат предмет на изземване, както и ясно да се определи нейния обхват, който от своя страна трябва да бъде в разумни граници, каквото е и изискването за пропорционалност на намесата в личния живот съгласно чл. 8 ЕКПЧ.
​В заключение извършването на обиски на адвокати, младши адвокати и адвокатски сътрудници, изземването на техните вещи или кореспонденция е грубо погазване на професионалната тайна между тях и техните клиенти. Българските разследващи органи трябва да правят ясна разлика между адвокат и негов клиент. Воденето на разследване спрямо едно лице, по никакъв начин не е повод да се водят следствени действия и спрямо неговия адвокат. Подобна намеса в работата и в личния живот на адвоката е недопустима в една правова държава и представлява удар както по демокрацията, така и по гарантираните от Конституцията и законите права на гражданите. Смисълът на адвокатската професия е да защитава правата и законните интереси на гражданите, а всяко посегателство срещу адвокат е посегателство и срещу лицата, на които той дължи защита. Всяка една държава трябва да гарантира независимостта на адвокатурата и неприкосновеността на личността на адвоката, защото силната и независима адвокатура е белег за силно гражданско общество, което винаги е в интерес на една демократична и правова държава.
Снимка: Сградата на ЕСПЧ в Страсбург
Източник:Michel Christen
Авторски права:©Council of Europe
Настоящото е признание за авторските права на изображението. ДМА – София използва изображението единствено с цел да илюстрира публикуваното становище и без комерсиални цели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *